18 януари - Атанасовден
18 Януари - Атанасовден
На този ден имен ден честват: Атанас, Атанаска, Наска, Наско, Hасo, Hася, Начо, Tанас, Таньо, Таню, Тинка
Информация за Атанасовден
Православната черква уважава през днешния ден паметта на Атанасий Велики, взел участие в фамозния космополитен събор в Никея, който му донасъл международна популярност на богослов.
Традиции и традиции на Атанасовден
Според националните вярвания свети Атанас доминира над зимните студове, ледове и снегове, настойник е и на домашните животни. Облечен с копринена риза, той отива в планината на бял кон и се провиква: “Иди си, зимо, идвай, лято! ”. Затова празникът е прочут още и като Среди зима.
Жените съблюдават същите забрани, които характеризират Антоновден. На Атанасовден в Тракия се заколва черно пиле или кокошка, което се подготвя с ориз и се раздава на съседи и близки срещу заболявания. Перата се резервират, тъй като се има вяра, че имат лечебна мощ.
Поверия
На Атанасовден дамите не трябва да шият и плетат, тъй като се счита, че в случай че се убодат няма да зарасне елементарно.
Не варят фасул и леща, с цел да не се разболеят децата.
На Атанасовден честват занаятчиите железари, ковачи, налбанти (изработвали подкови за конете) и ножари.
Така както приемали Антоновден като празник, на който чумата би трябвало да бъде омилостивена, по същия метод на Атанасовден битувало вярването, че антракс – синята пъпка, шарката и чумата няма да разболяват децата и възрастните.
Затова дамите още веднъж пекат дребни питки, които дупчат с вилица по кората, с цел да не може шарката да дупчи кожата по лицето на дребните деца.
Жените още веднъж не шият и не плетат, с цел да не се убодат, тъй като през тези дни раните мъчно зарастват.
В някои елементи на страната за Атанасовден вършат курбан от черно пиле, което се готви с ориз и от храната раздават на съседи и на познати за здраве и срещу разнообразни заболявания.
Не инцидентно пилето (в краен случай кокошка) би трябвало да има черна перушина. Вярва се, че тя има магична мощ – пази от заболявания, уроки и вълшебства.
Друга присъща храна за Атанасовден била свинско сготвено с бамя, писа Симеон Дочев.
Ако времето хубаво, в предишното излизали на някоя поляна, с цел да играят хора и да се люлеят на люлки, пише topactualno.com.
На този ден всички ние, православните християни, почитаме паметта на Св. Атанасий Велики(295-373г.). Според легендата, той и брат му Андон били ковачи. Един ден, до момента в който двамата братя работели в ковачницата, желязото прегряло в пещта и тогава Атанасий бръкнал с голи ръце, с цел да го извади. Когато си вкарал ръката в огъня обаче, той погледнал в същия момент кучето си, което със свити лапички го гледало, като че ли недоумяващо какво прави неговият собственик. И в този момент гениална концепция озарила Атанасий. Хрумнало му да направи инструмент във тип на кучешките лапи, с който да може да вади желзото от пещта. Този инструмент през днешния ден назоваваме клещи. Брат му му оказал помощ в изобретението и по този начин Антоновден и Атанасовден се празнуват като дни на всички ковачи.
(18 януари) е Атанасовден и се уважава паметта на Св. Атанасий
Това, с което Атанасий остава в историята като светец обаче, е неговата заслуга към християнството. Роден в столицата на Египет – Александрия, в оскъдно християнско семейство, Атанасий получил доста положително обучение и още на 24-годишна възраст е ръкоположен за дякон.
Постепенно Атанасий придобивал все по-голяма известност, а името му става международно известно по това време с присъединяване му в фамозния Вселенски събор в Никея. Там той се оповестил твърдо срещу свещеника Арий, който считал, че Иисус Христос е по-низш от татко му Бог. Атанасий съумял да прогони от църквата Арий и на него е оказана достойнството да се счита, че е съхранил любовта към Христос. След гибелта му, Православната черква го афишира за светец.
Това е историята на Св. Атанасий Велики, който почитаме на днешния ден – 18 януари. Много християни афишират началото на пролетта точно с Атанасовден, тъй като легендата гласи, че Атанасий отишъл в планината и се провикнал „ Иди си, зимо – идвай, пролет! “.
На този ден имен ден честват: Атанас, Атанаска, Наска, Наско, Hасo, Hася, Начо, Tанас, Таньо, Таню, Тинка
Информация за Атанасовден
Православната черква уважава през днешния ден паметта на Атанасий Велики, взел участие в фамозния космополитен събор в Никея, който му донасъл международна популярност на богослов.
Традиции и традиции на Атанасовден
Според националните вярвания свети Атанас доминира над зимните студове, ледове и снегове, настойник е и на домашните животни. Облечен с копринена риза, той отива в планината на бял кон и се провиква: “Иди си, зимо, идвай, лято! ”. Затова празникът е прочут още и като Среди зима.
Жените съблюдават същите забрани, които характеризират Антоновден. На Атанасовден в Тракия се заколва черно пиле или кокошка, което се подготвя с ориз и се раздава на съседи и близки срещу заболявания. Перата се резервират, тъй като се има вяра, че имат лечебна мощ.
Поверия
На Атанасовден дамите не трябва да шият и плетат, тъй като се счита, че в случай че се убодат няма да зарасне елементарно.
Не варят фасул и леща, с цел да не се разболеят децата.
На Атанасовден честват занаятчиите железари, ковачи, налбанти (изработвали подкови за конете) и ножари.
Така както приемали Антоновден като празник, на който чумата би трябвало да бъде омилостивена, по същия метод на Атанасовден битувало вярването, че антракс – синята пъпка, шарката и чумата няма да разболяват децата и възрастните.
Затова дамите още веднъж пекат дребни питки, които дупчат с вилица по кората, с цел да не може шарката да дупчи кожата по лицето на дребните деца.
Жените още веднъж не шият и не плетат, с цел да не се убодат, тъй като през тези дни раните мъчно зарастват.
В някои елементи на страната за Атанасовден вършат курбан от черно пиле, което се готви с ориз и от храната раздават на съседи и на познати за здраве и срещу разнообразни заболявания.
Не инцидентно пилето (в краен случай кокошка) би трябвало да има черна перушина. Вярва се, че тя има магична мощ – пази от заболявания, уроки и вълшебства.
Друга присъща храна за Атанасовден била свинско сготвено с бамя, писа Симеон Дочев.
Ако времето хубаво, в предишното излизали на някоя поляна, с цел да играят хора и да се люлеят на люлки, пише topactualno.com.
На този ден всички ние, православните християни, почитаме паметта на Св. Атанасий Велики(295-373г.). Според легендата, той и брат му Андон били ковачи. Един ден, до момента в който двамата братя работели в ковачницата, желязото прегряло в пещта и тогава Атанасий бръкнал с голи ръце, с цел да го извади. Когато си вкарал ръката в огъня обаче, той погледнал в същия момент кучето си, което със свити лапички го гледало, като че ли недоумяващо какво прави неговият собственик. И в този момент гениална концепция озарила Атанасий. Хрумнало му да направи инструмент във тип на кучешките лапи, с който да може да вади желзото от пещта. Този инструмент през днешния ден назоваваме клещи. Брат му му оказал помощ в изобретението и по този начин Антоновден и Атанасовден се празнуват като дни на всички ковачи.
(18 януари) е Атанасовден и се уважава паметта на Св. Атанасий
Това, с което Атанасий остава в историята като светец обаче, е неговата заслуга към християнството. Роден в столицата на Египет – Александрия, в оскъдно християнско семейство, Атанасий получил доста положително обучение и още на 24-годишна възраст е ръкоположен за дякон.
Постепенно Атанасий придобивал все по-голяма известност, а името му става международно известно по това време с присъединяване му в фамозния Вселенски събор в Никея. Там той се оповестил твърдо срещу свещеника Арий, който считал, че Иисус Христос е по-низш от татко му Бог. Атанасий съумял да прогони от църквата Арий и на него е оказана достойнството да се счита, че е съхранил любовта към Христос. След гибелта му, Православната черква го афишира за светец.
Това е историята на Св. Атанасий Велики, който почитаме на днешния ден – 18 януари. Много християни афишират началото на пролетта точно с Атанасовден, тъй като легендата гласи, че Атанасий отишъл в планината и се провикнал „ Иди си, зимо – идвай, пролет! “.
Източник: petel.bg
КОМЕНТАРИ